В туй време трябва да лети човек,
но накъде? Без самолет, крила,
и отминават безвъзвратно стъпките,
на пътника краката не помръдват.

Необходимо е да можеш да летиш
като орел, мушица или дните,
и да надвиеш обръчите на Сатурн,
и там камбани нови да направиш.

Обувки и посоки веч не стигат,
за бродници не е земята вече,
нощта обвита е със корени,

а ти ще се явиш на някоя звезда,
завинаги оставаща на път,докато най-накрая се превърнеш в мак.