Ще мине времето, в което ме обичаше,
ще го замести синьо време на тъга,
и друга кожа ще покрива тези кости,
очи различни пролетта ще гледат.

Ще си отидат тез, де връзваха деня,
тез, дето вдигаха пушилка празна,
чиновници, мошеници, търгаши,
ще спрат оплетени във своите въжета.

И тези богове жестоки с очила,
космати хищници със книги,
мушици и най-дребни птички.

И щом света наново е омит,
ше се родят очи различни във водата,и без сълзи житата ще растат.