И тази дума, тази хартия изписана
от хилядите ръце на една ръка
не ще остане в теб, за сънища не става,
върху земята пада, за да продължи.

Какво, че славата и светлината
препълват чашата и се разливат,
ако са трепета неуморим на виното,
ако устата ти изцапана е с амарант.

Не иска тази дума сричка бавна,
това, що със течението идва
от мойте спомени, разлюшканата пяна,

не иска друго освен да пише твойто име.
Макар, че любовта ми мрачна я сподавя,
след време пролетта ще я изкаже.