Обичал ли е някой като нас? Да търсим
древната жарава на сърце пламтящо,
една след друга целувките ни нека падат,
докато цветето запуснато се вдигне живо.

Да обичаме любовта, що погълна своя плод,
и слезе в земята с наведен лик и мощ,
а аз и ти сме светлина, която устоява,
и нейния неумолим и нежен трън.

Връз таз любов, погребана за дълго в студ,
със сняг и пролет, есен и забрава,
да хвърлим светлина на нова ябълка

и свежестта на прясно отворена рана,
тъй както древна любов преминава в мълчание,
за цялата вечност на погребани уста.