Ако умра, живей след мен с такава чиста сила,
че да събудиш ярост в бледост и студ,
от юг на юг очи неизличими вдигай,
като китара устата ти в слънцето да звучи.

Да не трепне гласът ти, крак не препъвай,
да не умре таз радост, дето завещавам,
не ме търси в гръдта ми, там не съм.
Живей в отсъствието ми като в свой дом.

Огромна къща е това отсъствие,
ходи из него през стените,
във въздуха картините окачвай.

Отсъствието е къща толкова прозрачна,
че и без дъх те виждам как живееш,
и страдаш ли, любима, аз умирам пак.