Ако гръдта ти спре да бие някой път,
ако спре огнения ход на твойте вени,
устата ти изпусне глас, но не е дума,
ръцете ти забравят да летят и сън заспят,

Матилда, скъпа, устните си открехни,
задълго последната целувка да остане,
в устата ти застинала завинаги да бъде,
така, че до смъртта ми да живее с мен.

С целувка ще умра в устата ти луда и студена,
прегърнал грозда посърнал на твоето тяло,
все търсещ светлината на твойте склопени очи.

И щом земята поеме нашта прегръдка,
ще си отидем слети в тази единствена смърт,
все живи във вечността на една целувка.