Ако умра любов, а ти си жива още,
ако умреш, любима, а остана аз,
да не дадем на мъката пространство,
животът ни е безграничен свят.

Прах в житото, пясък в пустинята,
времето, вятър слаб, вода скитаща
ни понесоха като зърна по течението.
Можехме да не се срещнем навреме.

Тази поляна, която заедно ни събра,
о, нищожна безкрайност, връщаме я обратно.
Тази любов, моя любов, няма край,

и така както няма рождена дата,
няма и смърт, тя е като дълга река,
менят се само земите и устните.