Възрастта ни покрива като дъждец,
времето е без край и без милост,
перо от сол докосва лицето ти;
водна струя ризата ми прояде.

Времето не различава ръцете ми
от полета на ято портокали в твойте,
с кирка и сняг животът троши,
напада живота ти – моя живот.

Живота, който ти дадох се пълни
с годинки, тъй както налива се грозд,
А гроздовете ще се върнат в земята.

И даже там, дълбоко времето не спира,
продължава върху пръстта да вали,всичко иска да изличи в нищото.