|
Реших, че иде краят. Усетих смъртен хлад,
от целия живот остана само ти,
устата ти ми бяха нощите и дните земни,
а кожата ти бе държавата, която основах.
Във тоя миг приключих с всички книги,
с приятелства и неуморно трупани съкровища,
със къщата прозрачна, що строихме двама,
да съществува всичко спря, освен очите ти.
Че любовта е само най-високата вълна,
докато ни преследва животът,
но ужас, щом почука смъртта на вратата,
само твоят поглед – за борба с толкова празнота,
само твоята светлина – да ме спаси от небитието,
само твойта любов – да заключи навън тъмнината. |
Сто сонета за любовта |