Като умра, сложи ръце на очите ми,
светлината и житото на твоите длани жадувам –
още веднъж със своята свежест да ме покрият,
лекотата, с която съдбата ми сменяш да сетя.

Искам те да живееш, докато те чакам на сън,
искам ушите ти все така да чуват вятъра,
мириса на море, любим и на двама ни, да усещаш,
по пясъка да вървиш, по който преди ходехме.

Искам каквото обичам все да е живо,
обичах теб, теб възпявах най-много,
искам те цъфнала, все така да цъфтиш,

да стигнеш дотам, де води те любовта ми,
за да мине сянката ми по твойта коса,
да е ясен за всеки смисъла на моята песен.

Сто сонета за любовта
 previous

 

Н О Щ