|
С удара на вълна в непокорна скала,
светлината избухва в роза прозрачна,
в грозд се събира кръгът на морето,
и в единствена синя капка сол се оттича.
О, сияйна магнолия, избуяла от пяната,магнитна пътница, що разцъфва в смъртта,
дали да я бъде – мята се в кръговрат вечен,
сол на парчета, море в движение ослепително.
Аз и ти, любов моя, мълчанието си скрепихме,
докато морето руши своите вечни статуи,
и събаря кулите си от бели възторзи,
защото в плетивото на тази невидима тъкан,
на шуртяща вода и безкрайност от пясък
единствено там намираме въжделената нежност. |
|