Таз красота е нежна като музика и камък,
ахат, плат, жито, праскови прозрачни –
те ефимерна статуя издигат.
Срещу вълна тя свежестта си хвърля.

Морето глади с плисъка краката,
във формите оставени по пясъка
на роза пламъкът й женствен става,
в това мехурче – слънце и море воюват.

Ох, нищо да не те докосне, само сол от студ!
И любовта да не разваля пролет несмутена.
Красавице, ти отзвук от незаличима пяна,

бедрата ти да бъдат във водата нова мярка
за лебед или лилия, тъй както плаваш
с формата на статуетка из кристала вечен.