Ако очите ти не бяха с лунен цвят,
с цвета на ден, изпълнен с глина, работа и огън,
ако не беше в теб затворен пъргавият въздух,
ако не беше като седем дни и нощи кехлибар,

ако не беше ти самата миг от жълто,
миг, в който есента се изкатерва по лозница,
ако не беше като хляба на луна ухана,
с брашно омесен, пръснато по небосвода,

не бих могъл, любима, тъй да те обичам!
Прегръщам в твоите обятия света,
пясъка, времето, дървото на дъжда,

и всяко нещо живее за да ми дава живот,
виждам всичко без да ходя никъде,
всичко живо виждам в живота ти.