Завръща се март със светлина потайна,
огромни риби плъзгат се в небето,
и земни изпарения се стелят,
във тишина потъва всяко нещо.

В блуждаещата атмосферна криза
събра живот на огън и море, ти скъпа,
на зимен кораб сивото движение,
върху китара формата на любовта.

Любов, ти роза навлажнена с морска пяна,
танцуващ огън, що качва невидима стълба,
що буди кръвта в тунел на безсъница:

да свършат облаците свойта работа в небето,
да забрави морето за лъвове и съкровища,
и да попадне светът в една мрежа от мрак.