Три морски птици, заедно с три лъча
пресякоха студеното небе над Антофгаста,
и въздухът затуй е разтрептян,
трепери всичко като флаг ранен.

Отде извираш непрестанно самота,
дай знак, на птиците жестоки – нещо като път,
или със трепета предшестващ несъмнено
и раждане, и музика, море и мед.

(С едничък лик крепи се самотата,
подобно тежко цвете, вечно щръкнало,
докато множеството на небето стигне.)

Крила студени от море, от архипелага
летят към пясъците в севера на Чили.

И хлопна нощта свойто небесно резе.