Пабло Неруда
 previous

 

НОЩ

О, Южен кръст, детелина от фосфор ухаен,
с целувки четири в мен влезе твоята хубост,
проникна сянката и мойта шапка –
луната, кръгла от студа, премина.

Тогава с моята любов, жена любима,
о, диамантен скреж във синьо, мир небесен,
яви се ти нощта за да напълниш
със четири трептящи изби с вино.

Пулсиращо сребро на риба, лъщяща и чиста,
о, кръст зелен, искряща сянка магданос,
светулка, осъдена на цялостно небе,

почивай в мен, и аз и ти очи си да склопим,
поспи за малко със съня човешки.Съзвездие четиристранно в мене запали.

Сто сонета за любовта