Щом затворим тази нощна врата, скъпа моя,
на път тръгвай с мен в място мрачно,
заключи сънища, влез в очите ми с твойто небе,
разпростри се в кръвта ми като широка река.

Сбогом светлина със жестока прозрачност,
що пропада в торбата на всеки отишъл си ден,
сбогом на всеки лъч от часовник и портокал,
добре дошла сянка, непостоянна приятелко!

В този кораб, вода, смърт или нов живот,
още веднъж заедно, насън и възкръснали,
ние сме обручението на нощта във кръвта.

Не знам кой е жив,  умира, буди се и почива,
но знам, че сърцето ти ми раздава
всичките милости на зората в гръдта ми.