Сега си моя. Сънят ти да е мирен в моя сън.
Любов, скръб, работа ще трябва да заспят сега.
На колела невидими потегля веч нощта,
до мене ти си чиста като кехлибар заспал.

Любима, друга в сънищата ми не ще заспива.
да тръгнем по течащите  води на времето.
Друг никой в сянката не ще пътува с мен,
освен ти, цвете вечно живо, вечни – слънце и луна.

Ръцете ти юмруци нежни са разтворили,
от тях добри знамения се ръсят,
очи – две сивкави криле затваряш;

водата следвам, потопен във теб –
нощта, светът и вятърът съдба изплитат,
без теб, съм само твоят сън и нищо друго.