Пабло Неруда
 <<<<<

 

НОЩ

 

От пътешествия и скърби върнах се при теб,
при твоя глас, при ръцете ти, над китарата в полет,
при огъня, прекъсващ есента с целувки,
при нощния кръговрат на небето.

За всички хора моля хляб и власт,
за бедния орач – парче земя; и всуе чакат
да се смирят кръвта и песента ми.
Но твоята любов да дам е смърт за мен.

Затуй свири ми валса на луна спокойна,
и от водата баркарола на китара,
докато се главата ми убори в сън:

и видя как безсъниците на живота ми плетат
подслон за полета на ръцете ти живи,
за теб, де нощем бдиш над скитнишкия сън.