Вържи сърцето си за мойто нощем, скъпа,
в съня си двете да надвият мрака,
подобно двоен ритъм, що в гора барабани
върху дебела стена от мокри листа.

Нощно пътуване, черна жарава от сън,
що нишките къса на гроздето земно,
и с точност на влак, де пренася безкрайно
товари от сенки и камък студен.

Затова ме вържи за по-чисто движение,
за постоянството, що бие в твоите гърди,
с крилата на лебеда, потопен във водата,

така че на въпросите звездни в небето,
да отговори сънят ни само с един ключ,само с една врата от мрака затворена.