Диего Ривера с търпение на мечка
в боите търси горски изумруд,
цинобър – внезапно цвете на кръвта,
в лика ти светлина на света той сбра.

Той изрисува царската одежда на носа ти,
искрата на очите ти препускащи в бяг,
ноктите ти, които карат месеца да ревнува,
и твоята топла кожа и динена уста.

И даде ти две глави – вулкани със лава,
за огън, любов, аракуанско наследство,
а двата ти лика позлатени от глина,

той покри с корона от пожар благороден,
така очите ми тайно бяха заплетенивъв кулата цялостна на косата ти.