Днес е днес с тежестта на цялото минало,
с крилата на всичко, което утре ще бъде,
днес е Югът в морето, старостта на водата,
съставните части на новия ден.

С уста вдигната в светлината или в лунния път
сбираш цветчетата на деня изразходен,
а по тъмния път бързо прихожда денят вчерашен,
да си припомним лицето му вече умряло.

Днес, вчера, утре минават и заминават,
деня си поглъщаме като огнен телец,
чака добитъкът ни с дни преброени,

но с брашното си времето посипва твойто сърце,
скъпа моя, издигни една пещ с глината от Темуко, ти си насъщния хляб за душата ми всеки ден.