|
Сто сонета за любовта
Блести пътят в августовския дъжд
като изрязан от месечина,
на ябълка ясната светлина,
в средата на есенно плодородие.
Мъгла, небе, на деня смътната мрежа
се пълни със сънища студени и шум,
със островите изпарения се борят,
трепти морето в синята чилийска светлина.
Като метал се концентрира всичко,
крие своя произход зимата,
и само ние сме слепи, самотни.
Зависими само от тихия път
на тръгване, пътуване, движение,
за сбогом природата лее сълзи. |
|