Навярно спомняш си мъжа с наточен вид,
от тъмното излязал като остър нож,
преди да се досетим, вече знаеше –
видя че има пушек, и заключи огън.

Жената бледа с черната коса
от бездата изкочи като риба
и двамата машина многозъба
направиха за да се борят с любовта.

Жена и мъж повалят връх и градина,
нагазват реки, прескачат високи стени,
на възвишения вдигат оръдия страшни.

Тогава любовта разбра, че е любов.
И щом към името ти вдигнах поглед,сърцето ти ми посочи верния път.