Разквартирована е зимата обратно,
земята жълтите си дарове показва,  
погалваме една страна далечна,
на глобуса върху косата с длан.

Напред със кораб, колела камбани,
самолети с крила от стоманена светлина,
към сватбения мирис на архипелага,
по мериадиана брашняни частици от радост.

Да тръгваме, вдигни коса, лети
и кацай, пей с въздуха и с мен,
да вземем влак до Токопиля и Арабия,

на път като плодов прашец във вятъра,
в пробождащи земи на бедност и гардении,в които са на власт монарси без обувки.