|
Да съм без теб, то значи да не бъда,
без твойте стъпки, що режат пладнето на две,
ти – синьо цвете, без да минеш после
по каменните плочи през мъглата,
без светлината, що в ръката носиш,
която друг не вижда, че е златна,
която друг не знае, че израства
като начало алено на роза;
без да те има, всъщност, без да идваш,
внезапно, подстрекателно, познала ми живота,
пшеничен вятър, повей див на розов храст,
и оттогава съм защото си и ти,
и оттогава ти си, аз съм, ние сме,
и в любовта ще бъда, ти ще бъдеш и ще сме.
|
|