Момиче от дърво тук не дойде с крака,
приседнала на калдаръма до брега,
главата й покрита с морски цвят,
с тъга на корени във погледа.

Оттам живота ни открит да наблюдава,
как тръгваме, пътуваме и се завръщаме,
и цветовете на деня как избледняват.
Тя бди над нас без някак да ни вижда.

Момиче от дърво с корона от вълни,
тя гледа ни с очи на корабокрушенец,
тя знае, че живеем в мрежа хванати,

изплетена от време, дъжд, вълни и звуци,
тя не разбра сънува или ний сме живи. Това е расказ за момиченцето от дърво.