Пабло Неруда
 <<<<<

П Р И В Е Ч Е Р

 

 

Не те обичам, щото те обичам,
и обич от необич сменя се,
теб чакам, без да те очаквам,
сърцето ми – ту топло, ту студено е.

Обичам те заради теб самата,
безкрай те мразя, моля те в омраза,
и мярката на любовта ми клета –
е да те любя сляпо с поглед празен,

ще изяде на януари светлината
със лъч жесток сърце ми свито,
окраде ти покоя ми задълго.

Умирам в този разказ аз накрая,
умирам от любов защото те желая,
обичам те, любов, и в кръв и в огън.