Пабло Неруда
 <<<<<
 

Къде си моя Матилда? Видях те под ризата до сърцето и реже една болка момежду ребрата – тъга, че теб внезапно те няма.

Пламтяща с енергия липсваш ми, озъртам се, като се тъпча с надежда, без теб така пуст изглежда домът, остават прозорците в свойта трагедия.

В безмълвие пълно слуша таванът
как падат вън безлистни дъждове,
пера, или каквото нощта е пленила –

и аз те чакам като дом самотен
за да се върнеш и да заживееш в мен.
А дотогава ще болят прозорците.

 

 

П Р И В Е Ч Е Р