|
Къде си моя Матилда? Видях те под ризата до сърцето и реже една болка момежду ребрата – тъга, че теб внезапно те няма. Пламтяща с енергия липсваш ми, озъртам се, като се тъпча с надежда, без теб така пуст изглежда домът, остават прозорците в свойта трагедия. В безмълвие пълно слуша таванът и аз те чакам като дом самотен |
П Р И В Е Ч Е Р