Пабло Неруда
 <<<<<

 

П Р И В Е Ч Е Р

 

Животът ми се оцвети в лилаво от любов,
без път се мятах като сляпа птица,
докат прозореца ти не открих, любима,
дочу ти шепот на сърце ранено,

и вдигна ме от мрака до гръдта си,
и без да съм, и без да знам, на кулата от жито бях,
между ръцете ти се вдигнах за живот,
на теб за радост от море родих се.

Какво дължа ти кой ще сметне, свети
най-ясно дълът ми, сякаш е корен
аракуански това, което ти дължа.

Каквото ти дължа като звезда се вижда,
каквото ти дължа е кладенец в пустинята,
във който пази времето блуждаещи светкавици.

Сто сонета за любовта