Горко ми, горко ни, моя любов,
едно искахме само – любов,
но след толкова мъки ни било писано
само на нас двамата да бъдем нещастни.

Искахме тези две Аз и Ти да останат за нас,
ти вътре в целувката, а аз в хляба тайнствен,
и така стана –  беше безкрайно просто,
докато през прозореца не влезе омразата.

Мрази, тоз който не обича с нашта любов,
който не знае друга любов, хора нещастни –
като столове на запусната кръчма,

докато пепел оплете ги като със мрежа
и лицата им, със заплаха изпълнени,
не угаснат във полумрака изстиващ.