Раниха теб тез, дето ме нападаха,
и всеки злобен удар срещу мен
през моя труд минава като мрежа
и те петни с ръжда и със безсъние.

Челото ти на цъфнала луна, любима,
омразата към мен не искам да бразди,
враждебността противна да положи
венец от тръни върху твоя сън.

Горчиви стъпки следват моя път, след моя смях
гримаси страшни моя лик израждат, след мойта песен
завистта прокълната се смее и скърца със зъби.

И таз любов е сянка от живота – дар,
един празен костюм, който ме следва,
като плашило с кървава усмивка.