Поети бедни, гонени със мрачна ярост
от ударите на живота и смъртта,
докато легнат под савана в плен
на гробищния ритуал озъбен.

Те – като камъчета тъмни днес,
са теглени от погребалните коне
да спят без тишана и най-накрая –
подвластни на нашествия и на тълпа.

Щом сигурно е, че умрелият умрял е,
устройват жалък помен да се знае
с прасета, пуйки и оратори.

Сквернят смъртта, която са желали,
защото знаят, че устата е заключена,която с песен би могла да ги обори.