next

В гората загубен, отчупих тъмна клонка,
въздишката й вдигнах към устните си жадни,
или бе гласът на дъжда, ридаещ от плач,
една камбана пукната или разбито сърце.

Нещо далечно застана пред мен сякаш с вид
на тайнственост важна, нещо скрито в земята,
вик стаен, приглушен от безкрайната есен,
от влажния полуоткрит мрак на листата.

Но, разбуден от сънища в горския лес,
лешников клон се разпя под езика ми,
покатери се мирисът му блуждаещ в ума ми,

и за миг ме откриха изоставени корени
и земята отдавна изгубена в детството,
после спрях се от мириса скитащ ранен.