Не пипнах твойте въздух, нощ и утро,
земята само, добрината в грозда,
тез ябълки узрели с чистата вода,
смолата, глината на твоя край ухан.

От Кинчимали, там отдето са очите ти,
чак до Фронтера, де са ваяли нозете ти,
ти тъмна глина си за мен –
в бедрата ти пак житните поля докосвам.

Арауканко, знаеш ли, целувките ти бях забравил,
далеч преди да дойде любовта ми,
но помнех със сърце устата ти,

и лутах се из улиците наранен,
докато сам разбрах, че съм намерил любовта, мой дом – земята на целувки и вулкани.