Сред остриета на шпаги литературни
вървя като моряк и чужденец,
що в непознати улици се лута
и пее си защото няма как.

От архипелази измъчени нося
акордеон  с бури, бясни порои,
вродената леност на естеството,
те съставляват моето диво сърце.

Затуй когато зъбките словесни
се мъчеха петите ми да сръфат,
безгрижен минах, пеещ с вятъра,

напред към  детсвото пропито с дъжд,
към хладните гори на тайнствения юг,там, дето твоят дъх запълни ми живота.