Те лъжат, че съм загубил луната,
че чака ме само пясък в пустинята,
тези, които приказваха със студени езици,
забраниха цвета на вселената.

„Мълчи янтарът на бунтовната сирена,
без глас за песен, негов е народът.”
Едно и също дъвчат тез пророци –
забвение за моята китара.

В очите им копия ослепителни хвърлих,
от нашта любов – две сърца заковани,
жасмина взех си, от стъпките ти хвърлен,

в нощта загубен бях без клепките ти светли,
родих се пак, щом ме обгърна яснота,отново господар на моя собствен мрак.