Тръни, разбито стъкло, болести, плач,
денонощно обсаждат меда на щастливите,
ни кула, ни зид, ни тайни врати са от полза,
в покоя на спящите се промъква бедата.

Болката, ту силна, ту слаба, идва с черпака си,
и всеки  е част от това вечно движение,
без него няма раждане, ограда, таван,
с тази даденост трябва да се внимава.

В любовта присвити очи не помагат,
не ще страдалецът чумав далечно легло,
завоевателят стъпка по стъпка развява си знамето.

Лепне животът като болежка, като река,
и отваря кървав тунел, отдето ни дебнат очите
на едно голямо семейство от скърби.