Прекрасен разум, светлообразен дявол
на абсолютния грозд, на точното пладне,
най-после тук, сами, но не самотни,
далеч от лудницата на града сме.

Тъй както линията своя гълъб следва,
и огънят мира захранва с почест,
достигнахме да край божествен аз и ти.
Умът и голата любов живеят общо тук.

Безумни сънища, реки от истини горчиви,
решения по-тежки от съня на чук
попадат в двойната чаша на влюбените.

Любов и разум като две крила,
близнаци, що се вдигат в равновесиеи тъй създават вечната прозрачност.