Ето ги – хлябът, виното, масата, къщата,
нуждата на мъжа, жената и на живота,
в това място се втурна мирът главоломно,
за таз светлина общият огън горя.

Да живеят ръцете ти в своя летеж,
сторили бели дела – песента и храната,
да са живи краката ти с добрина все заети,
да живей балерината в своя балет със метлата.

Тези бурни реки на води  и заплахи,
тези стягове изтерзани от пяна,
тези кошери от пожари и подводни скали

са днес покой за кръвта ти, отдих в моята кръв,
издълбан път, звезден и синкав като нощта,
таз простота на безкрайната нежност.