| |
Пееш песен и на слънцето, и на небето,
гласът ти отлюспва деня от шушулката му,
елите говорят на зеления си език,
зимните птици до една чуруликат.
Морето пълни със стъпки свойте подземия,
с вериги, звънци и стенания,
звънтят сечива и метални предмети,
чуват се колелата на колона на път.
Ала чувам все твоя глас, твоят глас
полита нагоре с точността на стрела,
пада надолу с тежестта на дъжда,
гласът ти разпръсква най-високите саби,
връща се натоварен със теменуги
и поема веднага със мен към небето.
|