Смехът ти ми напомня на дърво,
разсечено от сребърна светкавица,
изгарящ лъч, стоварен от небето,
що цепи ствола като с меч до корен.

Високо в планината твоят смях се ражда,
сред сняг и храсталак, любима моя,
свободен въздух смее се така
по върховете, нрав араукански.

Чилийко моя, дъщеря на планините,
смехът ти нека реже мрака с нож,
нощта, деня и меденото пладне.

Листа ще литнат като птици във небето,
щом като светлина безкрайно щедра,смехът ти разсече дървото на живота.