Котапос казва, че смехът ти пада
подобно ястреб от висока кула,
разсичаш зелената гора на света
с една светкавица от място небесно,

изскачат езиците на росата,
води елмазени и светлина със пчели,
и тук, де живее мълчанието с брада,
избухват гранати от звезди и слънце,

небето се срива със тъмната нощ,
карамфил и камбана горят в пълнолуние,
препускат конете на майсторите-седлари,*

защото си така мъничка, любима,
смехът ти пада като един метеор, що с електричество пълни природата.