Сега е днес. А вчера пропадна напълно
през пръсти от светлина и очи в сън,
ще дойде утрото със стъпки зелени,
реката на изгрева не може никой да спре.

Реката на твойте ръце не може никой да спре,
очите ти към твоя сън, любима,
ти си времето разтреперено,
през светлина отвесна и слънце в мрак,

небето свива над тебе крила,
в прегръдките ми те донася
с учтивост точна и потайна –

затуй и пея на деня и на луната,
на времето, морето, всичките планети,
на твоя дневен глас и нощната ти кожа.