Ще помниш своеволния поток,
де мирисът извива дъх трептящ,
де птиците понякога прелитат,
в одежди зимни от вода и леност.

Ще помниш даровете на земята,
натрапчиво ухание и златна глина,
трева обрасла гъсто, коренища луди,
бодли вълшебни, остри като саби.

Ще помниш и набрания букетот сенки и вода смълчана,
като покрит със пяна речен камък.

Бе всичко като никога и винаги:
да идем там, където нищо не ни чака,
и да намерим всичко, някога очаквано.