|
Щастливи любовници са един цял самун,
една единствена лунна капка в тревата,
вървейки, две сенки се сливат в една,
оставят едно празно слънце в леглото.
От всички възможни истини избират деня,
не се връзват с въжета, а само чрез мирис,
не разбиват на пух и прах думите и мира.
Щастието е една кула прозрачна.
Въздухът, виното отиват на двама любовници,
нощта ги ощастливява със своите венчелистчета,
за тях са всичките карамфили.
За двама щастливо влюбени няма ни край, ни смърт,
толкова много пъти се раждат и умират приживе,
на тях се пада вечността на природата.
|
|
Сто сонета за любовта |