| |
Аз искам да те виждам върху клонка,
как леко, леко се наливаш в плод.
Ти лесно вдигаш се от корен,
изпяла сричката от жизнен сок.
Ще станеш първо цвят благоухан,
ще бъдеш статуя на вечната целувка,
докато слънце и земя, небе и кръв,
дадат ти обещана радост и наслада.
Във клоните ще разпозная твоята коса,
лика ти зреещ сред листата,
за жаждата донесла ми цветчета;
устата ми ще се изпълва с твойта същност,
целувката, която се надигна от земята,с кръвта ти – плод, принадлежащ на влюбен
Сто сонета за любовта |