| |
От всички прекрасни звезди на небето,
окъпани в разни реки и ситна роса,
една избрах, най-обична на мен
и оттогава с нощта спя и сънувам.
От всички вълни – тази или онази,
зелено море, зелен студ, клони зелени,
една единствена вълна си избрах –
вълната неразчленима на твоето тяло.
Всички капчици дъжд, всяко коренче,
събират се всички нишки на светлината,
рано или късно идват при мен.
Исках да бъде за мен твойта коса.
От всички дарове на моята родина,
единствено си избрах твоето диво сърце.
Сто сонета за любовта |