Не се отлъчвай ни за ден от мен,
защото, как да кажа, дълъг е денят,
и ще те чакам все като на пуста гара,
когато нейде влакът е заспал.

Не ме оставяй ни за час, че в този час
капчиците на безсъние се събират в едно,
и целият пушек, който търси си дом
ще влезе в мен, сърцето ми погубено да убие.

Да не изчезне от пясъка никога силуета ти,
да не отлетят клепачите ти в празното, щом те няма,
не си отивай ни за минута, скъпа моя,

защото ще си отишла толкоз надалеч,
че ще кръстосвам земята с въпроса,
да чакам или да умра изоставен?