Сияйни дни се носят по лазурната вода,
наситени като ядро на камък жълт,
не разрушава хаос красотата на меда,
в тях пази хармонията чиста на квадрата.

Светлината припуква сякаш огън и кошер,
зелената й задача – да се скрие в листата,
на път е гъсталакът в синевата ярка,
един свят, който въздиша и гасне.

За огън глад, многолюдност на лятото,
която създава Рай с няколко зелени листа,
понеже земята с тъмно лице не иска страдания,

копнее свежест, огън и вода, и хляб за всички,
и нищо хората да не разделя в този свят,освен слънце и нощ, луна и житен клас.